Смятам в най-скоро време да посетя някой ходжа или в най-лошия случай някоя ромска врачка.Да ми лее куршум, сачми, каквото там е нужно.Готова съм да изпия отварите им от нокът на нилски крокодил,косъм от разгонен еднорог, та дори и екскремент от родопско говедо.Даам, готова съм на всичко да се отърва от спомена за днешната ми среща с третия вид-любезните служители на една от данъчните служби в нашата мила, европейска столица.
    Всичко започна още в трамвая.Там аз, достойнството ми и всички младежи под 60 години бяхме дълго ругани от група сърдити старчета.Учтиво помолих едната от дамите да отдръпне бастуна си от и без това измъченото ми ходило.(Имайте в предвид че освен от нея крехкото бастунче се гърчеше и под тежестта на пликчета пълни с поне 3кг картофи,още 2кг сирене, a за останалото само можех да гадая по мириса разнасящ се из тълпата).Молбата ми,обаче предизвика хули и коментари от рода на:"Щом като сте толкова капризни,возете се на такси.."и други подобни.Реших да слезна една спирка по-рано и да походя.В главата ми още кънтяха гласовете им, за това реших да седна и да изпуша една цигара-да съм сигурна, че съм се успокоила
   Влезнах в сградата и попаднах на един възрастен охрана(сигурна съм, че и от дете с воден пистолет не би могъл да предпази някого,но хайде да не иэдребнявам).Човекът ме погледна изпод едната си вежда и не можа(естествено)да ме опъти.Вместо това изпуфтя и ми махна с ръка към изхода, ама аз реших да не го приемам много лично- продължих и спрях пред едно гише."Добър ден"..грешка.Служителката само ме погледна и измърмори нещо от рода на:"Кое му е доброто?".Подадох й документите..грешка.Само им хвърли един поглед и започна да вика:"Пак ли?!?Кой ви праща тук?Колко пъти да разяснявам,че не тук......"вече не я слушах,но за жалост не можех и да си тръгна, защото тя размахваше ценните книжа и аха да ме цапардоса с тях по главата.В крайна сметка се добрах до тях и "побягнах" към друго гише.Този път беше правилното.Не поздравих,просто ги поставих и извърнах поглед.Май и аз и служителката бяхме доволни.Тя, че нямаше нужда да лицемерничи, аз, че поне сега се разминах със скандала.Приключи бърэо и аз ПОБЯГНАХ към изхода.Там ми се стори,че охраната ми намигна:"Мръсник"-помислих си аз.Излезнах от сградата,показвайки му среден пръст, макар сега да съм сигурна,че смигването му е било плод на яростта ми(?!?!?! едва ли).
    Е, беше доста невъзпитано,но пък трябваше да си го изкарам на някого..а тогова той беше най-близо.Вече съм по-спокойна,но реших да ви споделя приключенията си, а пък ако някой ми препоръча и ходжа ще е супер. ;)

ti puk sega za pruv put li popda6 na tezi malumnici..na men nai-redovno mi se nalaga da ob6tuvam s tqh.No tova s prusta mai e bilo prekaleno..

е беше прекалено ама в такава ситуация не мислиш много трезво:))